1. Яснота на звука:
Поставете стетоскопа и слушайте нормалния пулс, дишане и други звуци, за да прецените дали звукът е ясен и разпознаваем, дали има шум или неяснота.
Например, можете ясно да различите звука "lub-dub" на сърдечния ритъм и звука на въздушния поток навътре и навън при дишане.
2. Усилване на звука:
Сравнете силата на звука, чут при използване на различни стетоскопи. Подходящият стетоскоп трябва да може ефективно да усилва звука в рамките на нормалния диапазон.
Например, можете ясно да почувствате, че първоначално слабият звук става по-лесен за чуване след използване на стетоскопа.
3. Честотна характеристика:
Проверете дали чувате точно звуци с различни честоти, като високи звуци при дишане и ниски сърдечни шумове.
Ако чувате звуци с висока, средна и ниска честота равномерно, това означава, че честотната характеристика е добра.
4. Способност за намаляване на шума:
Използвайте го в определена околна шумова среда, за да прецените дали може ефективно да блокира външния шум и да се фокусира върху звука вътре в тялото.
Например, все още можете ясно да чуете сърдечните и белодробните звуци на пациента в шумно отделение.
5. Удобство: Помислете за удобството при носене на стетоскопа, включително дали тапите за уши пасват на ушите, дали натискът на куките за уши или лентите за глава е умерен и дали дългосрочната употреба няма да причини дискомфорт.
6. Запечатване: Проверете запечатването на гърдите и кожата. Доброто уплътнение спомага за намаляване на изтичането на звук и подобрява аускултационния ефект.
7. Верност на звука: Чутият звук трябва да поддържа характеристиките на оригиналния звук колкото е възможно повече без очевидно изкривяване.
